Обикновенна справедливост

В по-романтичните романи от миналото се съдържаше внушението, че винаги доброто побеждава злото. Романтичният герой, макар и понякога злодей, приключваше историята си с някакво добро!

По – късно, на нашето поколение, се внушаваше , че героят трябва винаги да е верен на партията! Имаше хора, уж по свободомислещи, които се подиграваха на този рефрен! Въпреки това, с оглед прагматичната си житейска философия, ставаха по-верни от най-верните! Последните години пообъркаха малко нещата, станаха много партиите, та „малкия“ човек, не по Тодор Живков, а по Тодор Колев, се чудеше на коя партия да се кълне, за да му стане по-добре!

Затова, вчера, когато коментираха проявите, в парламента, на различните групи, по повод на първото четене на Закон/-ите/ за Извънредното положение, отново видях, че няма съгласие! Има, отново, придърпване на чергата! И за това едните гласуваха с „въздържал“ се, сякаш не идеш реч, за здравето и живота на хората, които живеят в България!

До кога?!

Нали, сега е времето да се преборим с тази пандемия!

Нали,сега е времето да осъзнаем, че трябва да сме единни!

Сега е времето на обикновенната, хуманната, справедливост!

Нали сега е времето, в което да се забрави за „партийната“; клиентелистката, поръчково – прокурорско – полицейско- съдебна справедливост!

Тази справедливост, която крепи живота!

Ние всички сме пред числителя – живот и знаменателя – смърт!Дробната черта е справедливостта, като отражение на хуманността!

Please follow and like us:

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *